picture by gabi_menashe
Замисляли ли сте се колко неща могат да се случат за четири месеца?
За четири месеца може косата ви да порасне с около 4см. Можете да спестите пари за малко пътешествие с любимия човек. За четири месеца можете да свалите прилична цифра килограми при нужното желание и усилие. За четири месеца можете да прочетете десетина книги, или пък само една, но качествена…
За четири месеца светът се промени из основи. Първоначално Вики само ме гледаше с блуждаещ поглед и всъщност едва ли ме виждаше. Със сигурност усещаше, че съм до нея, и често ставаше недоволна, когато ме няма. После като че ли изведъж осъзна, че е напуснала уютната, топла и защитена утроба, в която постоянният биещ пулс на мама й е напявал, че всичко е наред. Тогава започна да плаче – непрекъснато. Всичко в този свят й се струваше трудно, студено, неприветливо. Само гърдите на мама успяваха да я успокоят. Заспиваше всяка вечер само и единствено на тях и оставаше сгушена плътно до мен чак до сутринта. Аз разбира се, не спях. Страхувах се да не я смачкам, а тя търсеше с главичката си допир, вероятно така е свикнала да спи девет месеца – винаги плътно опряна в мен.
Постепенно свикна с мъка да спинка в креватчето си. Започна да разпознава лицето на мама и гласа на татко – него го познава още от корема. Той й говореше всяка вечер и с трепет слагаше ухо на мен, за да провери дали е предизвикал реакция в човечето вътре. После първата усмивка – така дълго чакана и по-сладка от всичко, което съм си представяла. Така награждаваща. Първите неща са неповторими и затова незабравими – първият поглед на мъничкото беличко личице със затворени очички, първата целувка на операционната маса, първото гушкане, първото засукване, първото посещение на татко, първото къпане, първото рязане на миниатюрните нокътчета…
Когато беше неспокойна танцувахме. Пусках Nek и я гушках. Плавните движения бавно я успиваха. В началото трябваше да придържам главичката й, а след това започна да я държи изправена сама. Изведнъж всичко стана интересно – толкова много предмети в стаята и оооо – телевизорът! Какво е това шумащо, цветно и движещо се нещо?
Личицето й се променя буквално с дни… расте толкова бързо. Кога умаляха всички тези дрехи? Започна да хваща предмети и да ме скубе, разбира се. Всеки ден – нов звук, ново движение, ново настроение. Вече знае какво иска. Аз също знам. А минаха само четири месеца…
За четири месеца вече не си същият. За четири месеца си заобичал безкрайно едно невинно същество – най-прекрасното ти творение. А всичко тепърва предстои – нямам търпение!
Pili's Blog 