Когато бях малка нямах собствена стая.
Аз съм по-малката сестра и в общи линии трябваше да намирам мои малки оазиси в царството на Big Sister. Нямах собствени дрехи – износвах вече умалелите дрехи на сестра ми. Нямах собствено колело, а карах това, за което тя вече беше твърде голяма. Нямах собствено бюро – в нашата обща стая нямаше място за две бюра, затова деляхме едно. В повечето случай не се купуваха две неща, а едно, което трябваше да се раздели…по братски. Имах една кукла – менте на Барби, тъй като по онова време истинските се купуваха или от чужбина, или от Кореком, но и двата варианта не бяха лесна мисия. Тя беше Моя. Сестра ми й отряза косата.
Когато бях малка, сестра ми ми каза, че няма Дядо Коледа и че баща ми нарочно ми позволява да го побеждавам в разни игри.
Когато бях малка, никога не ми беше скучно. Когато бях малка, винаги имаше с кого да гледам телевизия, да играя, да се сбия. Една вечер не ни се спеше и станахме след полунощ, за да си измислим наша собствена игра. Начертахме я с цветни моливи на гърба на едно старо „Не се сърди човече“ и играхме цяла нощ, докато не окапахме като круши рано сутринта.
Когато сестра ми крадеше бонбон за себе си, винаги крадеше и за мен; когато й подаряваха шоколад, тя винаги питаше дали има и за мен. Когато бях малка винаги имах съучастник, който да прикрие белята ми. Помня как целехме от осмия етаж нищо неподозиращите хора с яйца, картофи и прочее зарзават (тогава като че ли никой не се замисляше колко струва това и онова) и как оставяхме голяма част от кожата на колената си по клоните на джанката пред блока…еех тази джанка – напролет винаги разцъфваше като огромна купа с пуканки и ние с нетърпение чакахме да опадат цветовете, за да се появят на тяхно място малките зелени и горчиви джанки. Обикновено нито един плод не успяваше да узрее, защото какъв е кефът да ядеш узрели джанки?? Сега дървото се превива от зрели плодове всяко лято…няма кой да ги бере.
Вече не съм малка. Имам собствен дом, семейство и мое собствено дете. Дали то ще стане някой ден Big Sister…това е въпросът. 
Pili's Blog 