Снимка Flickr

Когато бях малка, веднъж видях звездопад. Разбира се, тогава нямах представа какво означава това.

Със семейството ми бяхме отишли на вилата за събота и неделя. Тогава не казвахме уикенд. Всъщност не казвахме и вила – просто отивахме на Дръмша. Беше след вечеря. Аз и сестра ми седяхме на вълнено одеяло в тревата, гъделичкани от всевъзможни диви треви и гадинки. Две хлапета – аз повече хлапе отколкото тя, или поне според календара. Не помня за какво сме си говорели, нито какво сме вечеряли.

Нощният планински въздух, вдишван под открито небе, е сладък. Той има вкус и дъх; опиянява те и те кара да легнеш на земята и да мечтаеш, нехаейки за случващото се на километри от теб.

- Видя ли?!?

- Какво?

- Падаща звезда!… Ето, още една!

. Да, верно!

. Виж, виж, още една!

- Не, още две! За пръв път виждам толкова много падащи звезди!… Абе, дали са звезди?

- Че какво да са?

- Ми знам ли. Нормално ли е да падат по толкова?

- Ми сигурно. Може би просто не сме забелязвали до сега…

- Може..

Някъде към седмата-осмата изведнъж се сетих, че когато видиш падаща звезда, трябва да си пожелаеш нещо и то ще се сбъдне. Тутакси стиснах клепачи и побързах да си намисля желание, докато не съм пропуснала момента. Не си спомням какво беше, но си спомням вълшебното усещане – сякаш боговете са устроили царствена заря само за нас двете. Сякаш валеше… светлина!

Днес желания имам много. Мога и с отворени очи да започна да ги изреждам и няма да се замисля поне за първите петдесет. Звездопади обаче няма…

Понякога го правя в опит да избягам от гадната реалност, връщайки се към моментите от живота ми, в които съм била най-щастлива. Друг път е от чувство за вина – проигравам безброй пъти в съзнанието си ситуация, в която съм взела грешно решение, мъчейки се някак да поправя нещата. Понякога просто си мисля за някой, който ми липсва.

Най-щастлива бях като дете. Ако можех, бих си останала там завинаги. Ужасно ми липсва безгрижието, вкусът на Зрънчо с червен пипер, игрите на криеница до сред нощ, Ферди мравката и смърфовете. Липсва ми домашният телефон, на който все търсеха съседката, понеже линиите се преплитаха, но това се установяваше обикновено твърде късно, тъй тя като носи същото име като майка ми, която често си приказваше с непознати по 15 минути, преди да осъзнае, че „имат грешка“.

После бях щастлива в гимназията. Всеки ден беше толкова вълнуващ – всичко предстои, всичко е голямо, прекрасно и лъскаво и само чака да се пресегнеш и да го вземеш! През ден нова любов, нов вид алкохол. Експериментираш с пиене, с косата си, с музика, с приятели … и с други неща. Живееш на принципа „проба-грешка“ и изобщо, ама изобщо не ти пука от нищо. Липсват ми съучениците, нищо че сме се и карали, и обичали, и сближавал, и отдалечавали. Като се сетя, че повечето от тях съм ги виждала за последен път преди девет години… ми става ми някак носталгично.

Бях щастлива през първата ми студенска година. Това беше единствената година от общо шест, прекарани в СУ, в която живеех истински студентски живот – не работех, малко поучвах и предимно купонясвах. Някои от хората, които се появиха в живота ми тогава, оставиха трайна следа – къде за добро, къде за лошо. И все пак мисля, че е за добро.

Първата ми година в АИИ беше много щастлива. Започнах да работя нещо, което наистина ми харесваше, чувствах се удовлетворена и попаднах в най-готиния екип евър! За съжаление, пътищата ни се разделиха с част от хората, но това е без значение, когато си открил приятел, който би искал да задържиш за цял живот. Много вълнения имах през тази година, от всички ми остана само хубав вкус в устата, което е истински важното в края на деня.

Бях щастлива на сватбата си. Направихме си страхотен купон с най-близките и обичаните ни хора и това определено ще остане един от най-щастливите дни в живота ми… независимо от развоя на самия ми брак

Бях щастлива, когато се роди Вики. Отчасти защото тая бременност най-накрая свърши Тя ме прави щастлива всеки ден, макар понякога да искам да я подаря на съседите

Ей такива неща си мисля като ми стане тъпо. И колкото по-тъпо ми става, толкова повече си мисля…

Признавам, че се вдъхнових за този пост именно в събота, докато усърдно ги търках, след като цяла година (да, не ме е срам да си го призная!) не бях намерила време и желание да се захвана с една от най-омразните ми домакински работи.

Та за прозорците – много е важно да са чисти, защото отвън хората виждат само тях. Важно е да ги миете поне веднъж седмично, при това по шумен и забележим начин (например по прозрачна нощница), за да ви забележат максимален брой съседи и несъседи. Трябва да се знае, че сте чистница, нищо че вътре в мрачните скришни ъгълчета се трупа и гние мръсотия, събирана с години – нея никой няма да я види. Защото вие няма да допуснете никого толкова навътре. Ще държите хората пред прозореца – безупречно чист и блестящ, непропускащ миризмата на страховете, гневът и омразата, скупчени в кашони под леглата и зад вратите.

Прозорците са вашата репутация и именно затова хигиената им е жизнено важна. Хората мога да бъдат безразсъдни към тях и всеки (че даже и гълъбите) може да изсипва помията си върху лицето на вашия дом. На никой не му пука колко усилия и труд хабите да ги поддържате толкова прозрачни, хората просто ще сипят трохите и пепелниците  си от горния етаж и колкото повече се вглеждате в прозорците си, толкова по-мръсни ще ви се струват. Така неусетно ще се вкопчите в отстраняването на всяка  микроскопична прашинка с отчаяността и мотивацията на убиец, който френетично се мъчи да измие от ръцете си току-що пролятата кръв, забравяйки за гнилоча вътре, който бавно и сигурно като смъртоносна зараза изсмуква енергията и живота ви.

Та мийте си вие прозорците и се молете никой никога да не поиска да погледне отвъд блестящия ви параван… тогава и прозрачната нощница няма да ви спаси.

Нарочно не пиша този пост за рождения ти ден или за Коледа. Пиша го просто ей така, защото те обичам. Защото всеки понякога има нужда от подкрепа. Има нужда да знае, че е обичан.

Вие не я познавате. Не и както я познавам аз. Вие виждате очевидното – леката й походка, топлите кафяви очи, чаровната й усмивка. Вие не знаете, че в по детски безгрижното й крачене се преплитат мечти, страхове и амбиции. Не знаете, че тези големи очи често се давят в сълзи от щастие и от несправедливост, от болка и от вълнение, от вида на просеща баба и на изоставено бебе.

Тя може да обича, както обичат само децата. Тя може да мрази, както мразят само децата. Тя няма да спре да вярва в добротата на хората, в истинското приятелство и в романтичната любов… много се надявам, че няма да спре да вярва. А хората няма спрат да я предават. Ще я нараняват, ще я използват и изоставят. А тя ще бъде наивна, ще дава, преди да знае какво получава. Ще губи – пари, „приятели“, любови, но никога няма да изгуби себе си, нито пък мен.

Тя е чувала, че животът е гаден, но отказва да го повярва. Отказва да го живее такъв. Прави го цветен, вълнуващ, усмихнат. Тя е революционер, тя е романтик.

Тя е… пълна със слабости и недостатъци. Тя е човек. Тя е истински човек. И е най-добрият ми приятел още от времето, когато това значеше да ме избере за партньор по скачане на ластик; за другарче по чин; за съквартирант на летния лагер и за съучастник в мамби, планове за сваляне на момчето от съседния клас или просто за алиби пред мама и тате. Понякога си мисля, че част от нас никога няма да спре да живее в това време, а останалата… останалата ще бъде заедно чак до 21.12.2012 или до когато там ще се мре!

Да, ще кажете, че съм открила топлата вода, макар да изглежда, че голяма част от хората не си дават сметка за това. Постоянно се говори за спасяване на природата, когато тя е толкова по-могъща от нас и единствените, които имат нужда от спасение, сме самите ние. Природата е съществувала милиарди години преди ние така „съвършени“ хомо сапиенси да се появим, ще съществува и милиарди години след като се освободи от деградивното ни присъствие – в това съм сигурна. Всички катаклизми, които се случват от известно време, са нещо като имунен отговор на организма на Земята. Защото не СПИН или ракът, или която и да е друга болест е чумата на 21и век – хората сме.

Затова недоумявам как е възможно масата човеци да се опитват да оправдаят случващото се с някакви пророчески предсказания или предизвестен неизбежен апокалипсис?!? Не пичове, не огромен метеорит ще ни заличи от лицето на Земята – нашата алчност и глупост ще го направят.Защото ако дори половината пари, вложени в холивудски филми на тематика „спасяване на света“ бяха вложени в развитие на алтернативни енергоизточници, писането на подобни сценарии вероятно нямаше да е нужно. Крайно време е да приемете, че всичко около нас е взаимносвързано – всяко действие води след себе си последствие, плетейки огромна мрежа от причинно-следствени връзки. Не търсете причината другаде – търсете я в себе си. Ние сме причината и за Чернобил, и за свинския грип, и за ГМО, и за топящите се ледници, и за изчезващите видове. Ние сме причината за войните, за реките от пластмаса, за радиоактивния спанак. Ние сме причината за огромните корпорации, които разливат нефт в океаните и отрови в реките, въздуха и почвите.

Всеки един от нас. Когато купуваме неща, от които нямаме нужда; храни, които няма да изядем, а ще изхвърлим в боклука. Когато се прибираме с десетина нови найлонови пликчета, когато не пием водата си от стъклено шише, а просто подменяте старото пластмасово с ново.

Не искам да соча с пръст. Аз не съм по-различна от вас. Но е време да го приемем. Време е да го признаем и понеже сме хора, знам че няма да направим нищо, а просто ще седим и ще си чакаме апокалипсиса, който сами си причинихме.

Наричат хората свине, но не мисля, че има прасе, което е способно да причини това:

Това е най-мръсната река в света. Намира се в Индонезия. Снимката е широко разпространена в интернет, няма представа кой е първоизточникът.

Та какво стана тоя път. Накратко, възползвах се от едно промоция на магазини FOX и си взех клубна карта, с която ползвам намаления. Доста пазарувам от магазините им, даже всички дрехи на бебето са оттам, така че инвестицията от 10лв за издаване на картата си струваше. Може да се запознаете с цялата програма и условията за участие тук.

И сега, каква е драмата. Драмата е, че наскоро започнах да получавам на мейла, който предоставих заедно с други данни при регистрацията, оферти от един сайт за колективно пазаруване, който наглед няма нищо общо с FOX… освен че така са се разбрали. Без излишни емоции (тоя път) пратих следния мейл до FOX:

Уважаеми, ФОКС България,
В края на 2010 се присъединих към програмата Ви в Club FOX Friends България и, съответно с изискванията ви за регистрация и участие, попълних изисканите от Вас лични данни в регистрационната форма, включително e-mail адрес. В точка 6 от условията за участие и регистрация пише:
„6. С попълването на формуляра за регистрация клиентът желаещ регистрация заявява изрично, по смисъла
на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, ФОКС България, Фокс Стара Загора ЕООД и Фокс Варна ЕООД, в качеството им на
администратори на лични данни да съхраняват, обработват и използват всички предоставени от него лични данни
(включително и тези, които евентуално ще им предоставя в бъдеще), както и да съхраняват предоставеното от
него копие на лична карта (паспорт) за нуждите на пълната му идентификация.“
Член 4, ал. 1 от ЗЗЛД гласи:
„Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия:
1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;“

Никъде в условията не пише, че Вие имате право да разпространявате тези лични данни или да ги предоставяте срещу или без заплащане на трето физическо или юридическо лице.

Скоро Вие ми пратихте e-mail, с който ме известявате, че вече ще получавам оферти от уеб сайта PromoZona.bg (http://promozona.bg/) и съответният сайт започна да пълни пощата ми с нежелани търговски съобщения. Опитах многократно да се отрегистрирам от списъка им, но безуспешно. Подчертавам, че никога не съм давала съгласието си на Вас или на PromoZona.bg да получавам тези съобщения. Изобщо никога не съм давала съгласието си да предоставяте данните ми който и да било Ваш бизнес партньор.

С настоящето писмо Ви уведомявам за изричното си несъгласие да предоставяте данните ми на трети лица, както и настоявам да бъда премахната от всякакви списъци на PromoZona.bg за получаване на търговски съобщения.

Ако някъде в условията за участие в Club FOX Friends България предоставянето на лични данни на трети лица се предвижда, то или това е скрито или не е достатъчно ясно заявено в регистрационната форма, което със сигурност нарушава правата на клиентите Ви.

Ако пренебрегнете така любезната ми молба, ще бъда принудена да се обърна към Комисията за защита на личните данни.

С уважение: Д. Петрова

Отговорът им беше бърз и в общи линии удовлетворителен: съобщенията са пратени не от трето лице, а от администратор на FOX чрез системата на сайта Промозона, но няма проблем, щом не искам да ги получавам, ще ме изтрият от списъка.

Няма да се задълбавам в конкретния случай повече. По-скоро ми се иска да направя няколко важни извода за действие в подобни ситуации за в бъдеще. Първо - ще продължавам да чета много внимателно какво подписвам, а ако нямам време за това, просто няма да подписвам. Второ - ще питам директно за скрити условия. Трето - ще си направя един допълнителен мейл, на който няма да съхранявам никаква важна информация, и ще го предоставям за подобен род регистрации, ако е крайно наложително. Ще преценявам до колко ми е важна регистрацията на принципа „предимства-недостатъци“ и ако първите се окажат по-малко от вторите, просто ще пропусна (важи за всякакви сайтове, промоции, услуги и т.н.). Четвърто - ако въпреки всички предпазни мерки, все пак се стигне до ситуация, нарушаваща правата ми, ще си ги търся до дупка – вече знам процедурата с Комисията за защита на личните данни и няма да допусна изтичане на срок. В крайна сметка, тия пет години в юридическия трябва да се изплатят! И Пето - няма да си късам нервите!!!

Днес в доста по-тесни граници, с доста по-оредяло население и доста по-малко гордост, достойнство, героизъм, морал, ценности и идеали празнуваме факта, че все още има парче на картата на Европа, на което пише България. Докога, зависи от нас.

Преди точно една година, някъде към 1220 часа, на фона на точно тази песен се роди любовта на живота ми.

Безкрайно благодарна съм на екипа от болницата, начело с доктор Хаджиев, защото не биха могли да изберат по-хубава песен за раждането ми. Благодарна съм им и за това, че в момент, в който нашите два живота бяха изцяло в техни ръце, всичко мина прекрасно, а аз се чувствах спокойна. За това, че помогнаха на любовта на моя живот да се роди.

Преди да забременея, никога не съм се считала за жена със силно развито майчинско чувство и, честно да си призная, струваше ми се, че мамите по бебешките форуми откровено се превземат и драматизират. Сега обаче разбирам екстазът им, породен от нечленоразделните звуци, излизащи от щърбавите малки устички; от първата миниатюрна крачица; от вълшебното „мамо“. Невероятно трудно е да се отглежда човек. Повярвайте ми. Раждаме се толкова несъвършени и затова всяко малко постижение на малкия човек се проектира като героизъм в очите на майка му. Да каже първата си дума, да направи първата си крачка, да се сгуши в теб и да направи нескопосан опит да те целуне… всичко това е като магия.

Затова любовта на живота на всяка майка е детето й. Или децата й. Никоя друга любов не е като тази. Никоя друга любов не заслужава безсънните нощи, притесненията, усилията, грижите. Никоя друга любов не е безрезервна, безкрайна и себеотрицателна. Майката не очаква детето й да я обича така, както тя го обича, защото знае, че някой ден то ще обича собствените си деца по същия начин.

Обичам те, любов моя! Расти много здрава и щастлива!

Честит първи рожден ден, Вики!

Мама.

Всяка сутрин пия зелен чай. Винаги си купувам една и съща марка – ето тази

Тази сутрин обаче бях сюрпризирана. Вместо обичайните пакетчета ароматен зелен чай с лимон, ме очакваше това:

Така изглеждат почти всички пакетчета. И не, това не е някакъв специален бял чай – той просто липсва!

Е, в едно от пакетчетата имаше малко чай – около една трета от нормалното количество

Доста кофти, като се има предвид, че струва над три лева. Още по-кофти, че не си пазя касовата бележка, защото в Кауфланд 100% щяха да ми върнат парите. За следващият път ще знам.

Съседката ми е пратила покана за Фейсбук приятелство….

За чий х.. ми я е пратила по дяволите?!? Изобщо не се познаваме – на „здравей-здрасти“ сме и подобен ход от нейна страна ми се струва абсурден. Защо хората постоянно ни поставят в такива ситуации – сега като я ignor-на, рано или късно ще се засечем в асансьора и ще трябва да измислям някакво обяснение за липсата на положителен отговор на нейната покана. И колкото и да съм директна, все пак не мога да й кажа „От къв зор да ти ставам приятелка във Фейсбук?“.

Това ме накара да се замисля за тенденцията хората да живеят нечии чужд живот в интернет. Ако искаш да сме приятелки, не ми пращай покани в социалните мрежи, а ме покани на кафе или нещо такова. И също така се замисли върху следното – ако в реалния живот нямаме никакви допирни точки и контактите ни са сведени до куртоазния минимум, едва ли ще станем BFFs чрез виртуално някакво приятелство.

Интернет е безценен за съвременния човек, но и той като всеки друг инструмент се превръща в уред за мъчение на аудиторията, когато попадне в ръцете на идиот. Като анонимните идиоти по форуми и блогове, които черпят нестихващото си самочувствие и нахаканост само от никому-нищо-неговорещия им ник.

Спасението е само едно – безкомпромисност и към неадекватната покана на съседката, и към всякакви други нежелани контакти във виртуалното пространство. Add-неш ли един, още сто ще ти се качат на главата. И не забравяйте – когато с лека ръка завържете интернет приятелство с някого, вие му предоставяте достъп до личните си данни, снимки, публикации и т.н. Не вярвам да каните така лесно хора в дома си, а то си е горе-долу същото!