Депресирана мечка
Свърши се с циганското лято… и със всякакво друго лято. Поне за тази година.
Първите снежинки паднаха и на моите Фейсбук дружки вече им замириса на червено вино, Коледни подаръци, свещи с аромат на канела и ски уикенди. На мен обаче ми замириса на безкрайни дни с лошо време, в които не мога да изляза навън. Дни в които Вики ще кипи от енергия и няма да има къде да я изразходи. Седмици (защото Столична община няма да си свърши работата, а ще чака снегът да се стопи), в които хората няма да могат да отидат навреме на работа, а други ще висят с дни на Петолъчката в отчаян опит да стигнат до населено място.
Изобщо тегава зима се очертава. И вместо от НАСА да пръскат милиони за разни глупости, защо не вземат да проучат смесването на човешките гени с тези на мечките, та такива като мен да могат да изпадат в зимен сън, когато пожелаят. Ефектът от подобно откритие ще бъде многостранен – екологичните ползи ще са неизмерими – само си представете колко въглероден диоксид няма да бъде изхвърлен в атмосферата, ако половината човечество спи зимен сън! От икономическа гледна точка също се очертава еволюционен прогрес – докато ние в Европа спим и похъркваме, в Африка ще произвеждат неуморно, а когато ние се събудим, щем, не щем, ще си купуваме стоки от тях. Изобщо измислила съм го. Винаги ще има хора по света, които да са будни, щото просто не навсякъде е зима по едно и също време, и така ако случайно извънземните тръгнат да ни нападат или огромен метеорит заплаши да се взриви в земята, ще има кой да ни спаси 
Сега, има едно слабо място в теорията – ще се наложи да проспим една доста голяма част от живота си… но повечето от нас така или иначе го правят.
