Парченца щастие

Имам навика да прекарвам повече време в мисли за миналото, отколкото в такива за бъдещето.

Понякога го правя в опит да избягам от гадната реалност, връщайки се към моментите от живота ми, в които съм била най-щастлива. Друг път е от чувство за вина – проигравам безброй пъти в съзнанието си ситуация, в която съм взела грешно решение, мъчейки се някак да поправя нещата. Понякога просто си мисля за някой, който ми липсва.

Най-щастлива бях като дете. Ако можех, бих си останала там завинаги. Ужасно ми липсва безгрижието, вкусът на Зрънчо с червен пипер, игрите на криеница до сред нощ, Ферди мравката и смърфовете. Липсва ми домашният телефон, на който все търсеха съседката, понеже линиите се преплитаха, но това се установяваше обикновено твърде късно, тъй тя като носи същото име като майка ми, която често си приказваше с непознати по 15 минути, преди да осъзнае, че “имат грешка”.

После бях щастлива в гимназията. Всеки ден беше толкова вълнуващ – всичко предстои, всичко е голямо, прекрасно и лъскаво и само чака да се пресегнеш и да го вземеш! През ден нова любов, нов вид алкохол. Експериментираш с пиене, с косата си, с музика, с приятели … и с други неща. Живееш на принципа “проба-грешка” и изобщо, ама изобщо не ти пука от нищо. Липсват ми съучениците, нищо че сме се и карали, и обичали, и сближавал, и отдалечавали. Като се сетя, че повечето от тях съм ги виждала за последен път преди девет години… ми става ми някак носталгично.

Бях щастлива през първата ми студенска година. Това беше единствената година от общо шест, прекарани в СУ, в която живеех истински студентски живот – не работех, малко поучвах и предимно купонясвах. Някои от хората, които се появиха в живота ми тогава, оставиха трайна следа – къде за добро, къде за лошо. И все пак мисля, че е за добро.

Първата ми година в АИИ беше много щастлива. Започнах да работя нещо, което наистина ми харесваше, чувствах се удовлетворена и попаднах в най-готиния екип евър! За съжаление, пътищата ни се разделиха с част от хората, но това е без значение, когато си открил приятел, който би искал да задържиш за цял живот. Много вълнения имах през тази година, от всички ми остана само хубав вкус в устата, което е истински важното в края на деня.

Бях щастлива на сватбата си. Направихме си страхотен купон с най-близките и обичаните ни хора и това определено ще остане един от най-щастливите дни в живота ми… независимо от развоя на самия ми брак

Бях щастлива, когато се роди Вики. Отчасти защото тая бременност най-накрая свърши Тя ме прави щастлива всеки ден, макар понякога да искам да я подаря на съседите

Ей такива неща си мисля като ми стане тъпо. И колкото по-тъпо ми става, толкова повече си мисля…