Love of My Life

Преди точно една година, някъде към 1220 часа, на фона на точно тази песен се роди любовта на живота ми.

Безкрайно благодарна съм на екипа от болницата, начело с доктор Хаджиев, защото не биха могли да изберат по-хубава песен за раждането ми. Благодарна съм им и за това, че в момент, в който нашите два живота бяха изцяло в техни ръце, всичко мина прекрасно, а аз се чувствах спокойна. За това, че помогнаха на любовта на моя живот да се роди.

Преди да забременея, никога не съм се считала за жена със силно развито майчинско чувство и, честно да си призная, струваше ми се, че мамите по бебешките форуми откровено се превземат и драматизират. Сега обаче разбирам екстазът им, породен от нечленоразделните звуци, излизащи от щърбавите малки устички; от първата миниатюрна крачица; от вълшебното “мамо”. Невероятно трудно е да се отглежда човек. Повярвайте ми. Раждаме се толкова несъвършени и затова всяко малко постижение на малкия човек се проектира като героизъм в очите на майка му. Да каже първата си дума, да направи първата си крачка, да се сгуши в теб и да направи нескопосан опит да те целуне… всичко това е като магия.

Затова любовта на живота на всяка майка е детето й. Или децата й. Никоя друга любов не е като тази. Никоя друга любов не заслужава безсънните нощи, притесненията, усилията, грижите. Никоя друга любов не е безрезервна, безкрайна и себеотрицателна. Майката не очаква детето й да я обича така, както тя го обича, защото знае, че някой ден то ще обича собствените си деца по същия начин.

Обичам те, любов моя! Расти много здрава и щастлива!

Честит първи рожден ден, Вики!

Мама.