Продължението

Или какво се случи с това

Ако четете блога, вече знаете, че докато бях на почивка от агенцията, пратила ми рекламните брошури на Нестле, се свързаха с мен. Като цяло бях приятно изненадана от тяхната заинтересованост, както и от отношението на служителите.

След като прочетох коментара на г-жа Хачадурян, последва кореспонденция по мейл между мен и Такт ООД, в хода на която аз помолих да ми пратят копие от въпросния документ, който предполага се съм подписала в болницата. Оказа се, че не съм луда. Нито имам амнезия. Вече бях започнала да се съмнявам в себе си и в паметта си относно петдневния си престой в болницата от преди седем месеца, докато не видях с очите си черно на бяло някаква драсканица срещу “подпис на майката”. Не, това не е моят подпис. И не, не съм виждала никога преди този талон. Поне вече нямам никакви съмнения относно ситуацията.

От Такт ООД ме увериха, че данните ми вече са изтрити от тяхната система. Само ден след това обаче тяхната управителка се свърза с мен по телефона, за да поиска среща с цел разясняване на случая. По принцип и аз исках да отида до офиса им, за да се сдобия с въпросния документ, но май вече няма смисъл. Бях подала електронна жалба към Комисията за защита на личните данни. Ден преди да замина получих писмо от комисията, в което ме уведомяват, че за да бъде разгледана жалбата ми, трябва да я подам наново в писмен вид, заедно с всички доказателства, с които разполагам, и тя да бъде заведена с входящ номер в самата Комисия. И това в тридневен срок. В противен случай тя ще бъде пренебрегната. Нямах време да се занимавам с такава бюрокрация. Срокът изтече. Предполагам, че не случайно е измислено толкова сложно. Представете си само какъв обем от жалбите отпадат по този начин!

Anyway. Нали знаете как животът обича да флиртува с иронията. Към дадения момент има неща, които ми се струват много по-важни от подаването на нови жалби, разкарването до офиси и трошенето на нерви, които категорично никой няма да ми върне, и то заради идиотщината, която цари в държавата България.

Това, което смятам да направя, е да настоявам всички мои данни наистина да бъдат премахнати от базата данни на Такт ООД, тъй като (освен телефонното обаждане) докато ме е нямало съм получила писмо и от Hipp!

Изобщо идиотщина…. но сега има по-важни неща.

А междувременно всеки, който иска да се свърже с мен, може да го направи по мейл или просто да пише тук в блога. Не желая от която и да е компания или агенция да ме спамят с рекламни брошурки, а още по-малко да ми звънят по телефона. Особено след изричното ми изразено желание да не го правят!

И обещавам следващият пост да бъде много, много по-позитивен и … морски!